Мариета се появява внезапно вкъщи, след тридневно отсъствие.
В нишката на романа тя разкрива премеждията си и дълбоко личните си интимни преживявания.
Омъжва се като по погрешка за Ставри ‒ морски капитан. Бракът ѝ с него се клатушка като лодка в морето ‒ ту спокоен, ту – насилствен и груб.
Като че за отмора героинята влага лек хумор, описвайки обществото на ранния социализъм, в което е принудена да живее.
Отсъствието ѝ от вкъщи не разрешава проблемите ѝ в брака.
Завръща се, за да прости и продължи по пътя, който не знае какъв ще е точно.
Тънката ѝ ръка докосва звънеца. Отекващ, самотен звън в заспалия следобеден час. Има ли някой вкъщи? Изчаква, стиснала ключа в ръка, изморена, недоспала, безразлична към това, какво ще последва. Пристигаше от неизвестността, готова да приеме неизвестността. В този контекст Мариета преминава през бурен брак, изпълнен с вечно присъстващи превратности на съблазънта и сексуалната свобода. Вроденото ѝ желание за самоутвърждаване и морална сигурност покълва под радара на комунистическата партия ‒ идеология, която забранява сексуалната независимост на жените. Всъщност това ги принуждава да се подчиняват автоматично на своите съпрузи. В подривна игра Мариета се стреми да утвърди контрол над ума и тялото си, пренебрегвайки социалната структура чрез поредица от незаконни връзки, но ще осъзнае ли към какво в действителност се стреми? Ще дефинира ли нейният изпълнен с насилие брак живота ѝ, или ще намери сили да преразгледа приоритетите си в живота? Случващо се в България, страна на стоическия и непреклонен комунистически режим, „Увлечена“ показва латентното полово съзряване на Мариета, едно момиче, което расте в пределите на догматично, забранително общество.